Вървят си Прасчо и мечо Пух

Вървят си Прасчо и Мечо Пух през гората и си говорят:
- Ех, Прасчо какво е хубаво времето, ясно, слънчево,
а колко сме гладни и каквито сме добри приятели, сега ако намериме нещо за ядене ще си го разделим и ще се наядем,
защото сме много добри приятели и времето каквото е хубаво…
- Даааа, Мечо Пух, като добри приятели в това хубаво време…
И както си говорят, хоп… пред тях едно гърне с мед.
Мечо Пух:
-Прасчо, виж – гърне с мед. Сега ще се наядеме и времето колко е хубаво
и ние какви добри приятели сме…
Опитал се да бръкне Мечо Пух в гърнето, обаче лапата му не може
да влезе през гърлото.
-Прасчо, лапата ми е голяма и не мога да бръкна пробвай ти,
за да се наядеме и времето… и ние какви добри…
Пробвал прасчо, обаче и неговата лапа не влиза.
Прасчо:
-Мечо Пух, аз ще отида да взема една лъжица и с нея ще извадиме меда
и ще се наядеме и времето… Ти стой да пазиш меда.
-Добре, Прасчо, ти отиди за лъжица, а аз ще пазя меда и каквито сме добри
приятели…
Тръгнал Прасчо. След малко се връща и какво да види:
Гърнето счупено, меда изяден, а Мечо Пух лежи на тревата с издут корем и пъшка.
- Браво, Мечо Пух, такъв ли си приятел, аз да отида за лъжица, а ти през това време да изядеш всичкия мед. Нали щяхме заедно да ядеме, защото сме добри приятели и времето колко е хубаво…
А Мечо Пух едвам си надигнал главата:
-Трай бе Свиньо-о – виж, че ми е лошо!…